Антиоксидантите представляват първата линия на защита срещу клетъчното увреждане, причинено от свободни радикали. Научете в детайли за важното значение на витамините и различите типове антиоксиданти.
Антиоксидантите сформират първата линия на защита срещу клетъчно увреждане, причинено от свободните радикали, които участват в мускулното, ставно и сухожилно увреждане и възпаление, дегенеративен артрит и дори и процеса на остаряване. Употребата на антиоксиданти може да намали щетите причинени от свободните радикали докато тренираме и да намали дългосрочните щети на наранени тъкани причинени от свободни радикали, като по този начин ускорява процеса на заздравяване.
Антиоксидантите, като витамини С и Е, селен, зелен чай, редуциран глутатион и N-ацетил-цистеин (NAЦ), могат да играят важна роля за намаляване на възпалението, умората, клетъчното увреждане и да предотвратяват и третират наранявания.
Различните антиоксиданти, като витамин Е например, са доказано полезни при лечението на някои форми на артрит и при справянето с оксидивния стрес от тренировките. Доказано е, че щетите от оксидация спомагат за патогенезата на наранявания и артрит и употребата на антиоксиданти като NAЦ има доказано терапевтична полза при намаляването на ендотелната дисфункция, възпалението, фиброзата и хрущялната ерозия.
На скоро проведено изследване открило, че комбинацията от 2 антиоксиданта, селенометионин и епигалокатехин галат (основният антиоксидант в екстракта от зелен чай), имат полезно действие върху експресията на катаболитни и анаболитни гени в ставните хондроцити.
Витамин С
Витамин С е важен за нормалния синтез на колаген, като това се забелязва при заболяване причинено от дефицит на витамин С наречено скорбут, при което синтезата на колагенови фибри е нарушена и това води до лезии, нестабилност на кръвоносните съдове и лошо заздравяване на рани.
Витамин С изявява и някои анаболитни ефекти, които най-вероятно се дължат на намаляване на кортизола дължащ се на тренировки, но може и да се дължи на друг антиоксидантен ефект. От друга страна, някои от антикатаболитните ефекти на антиоксидантите могат да бъдат медиирани чрез намаляване на кортизола.
Антиоксидантите могат да бъдат от полза при лечение на индуцирана мускулна исхемия и травми. Изследванията показват, че упражненията могат да се отразят неблагоприятно на мускулната тъкан чрез увеличаване на образуването на свободни радикали. Тези свободни радикали може след това доведат до мускулна умора, възпаление и мускулното увреждане.
При нормални условия свободните радикали се генерират с ниска скорост и се неутрализира чрез антиоксидантни ензими в черния дроб и скелетната мускулатура и други системи. За съжаление, увеличението на свободните радикали причинено от физически упражнения е съпътствано от едновременно намаляване на доставката на антиоксиданти, които, за да се справят с тях.
Витамин Е, например може да намалее сериозно при тренировки и така да лиши мускула от една от главните му антиоксидантни сили.
Изследване проучило потенциалния предпазващ ефект от предварителното третиране с кортикостероиди и антиоксиданти (аскорбинова киселина или алопуринол) на зайци с реперфузия на скелетната мускулатура след исхемия.
В това проучване 4 часова исхемия на крайника, предизвикана от пневматичен турникет, последвана от реперфузия за 1 час, причинили значително количество ултраструктуно увреждане на предните табиалис мускули, съпроводено от повишение на активността на креатин киназата.
Предварителното третиране на животни с Депомедрон довело до запазване на предната тибиалис структура на двете светлина и електронна микроскопия. Висока доза непрекъсната интравенозна инфузия с аскорбинова киселина (80 мг / час) през периода на исхемия и реперфузия също запазили скелетната мускулна структура, въпреки че алопуринол в различни дози не е имал защитен ефект.
Тези данни са напълно съвместими с механизъма на исхемия / реперфузионно-индуцирани щети на скелетната мускулатура, включващи образуването на кислородни радикали и улавянето и активирането на неутрофилите. Те също така показват, че увреждането на човешките скелетни мускули причинено от продължителната употреба на турникет е вероятно да бъде намалено с прости фармакологични интервенции.
Витамин С е необходим за синтеза на колаген и е силен антиоксидант с благоприятен ефект върху про-възпалителните цитокини. Изследване на витамин С показва, че може да има важни последици за намаляване на болката и възпалението причинени от тренировки.
В едно проучване, приема на 400 мг дневно на витамин С намалява след тренировъчните болка и възпаление. Витамин С участва в ензимно хидроксилиране на пролин, за да се образува 4-хидроксипролин, аминокиселина, която е неразделна част от колагена и еластина.
Коензим Q-10
Коензим Q10 действа като носител на електрони от дихателната верига на митохондриите. Също така е доказано, че редуцираната форма на коензим Q10 е важен физиологичен мастноразтворим антиоксидант неутрализира свободните радикали, генерирани химически в липозомната мембрана. Също така е доказано, че витамин Е и убихинона повишават физическата работоспособност на експерименталните животни.
За образуването на свободните радикали и последващата ги липидна пероксидация се предполага, че допринасят за забавеното тъканно увреждане. Едно изследване е установило, че аскорбатните и убиквинолните нива се понижават след травма. В това проучване, промени в тъканни нива на убиквинол, но не аскорбат отразяват степента на травмата. Авторите предполагат, че нивата убиквинол могат да дадат полезен маркер за оксидативния компонент на вторичния отговор при нараняване.
Цинк
Недостигът на цинк при хората е широко разпространен и спортистите могат да бъдат особено предразположени към по-ниски нива на цинка в плазмата. Цинкът е съставна част на повече от 100 фундаментално важните ензими, така че дефицита от цинк има много отрицателни ефекти върху почти всяка функция на тялото. Също така дефицита от цинк може да се отрази неблагоприятно на репродуктивните хормони и така да навреди на тренировъчните постижения.
Недостигът на цинк влияе неблагоприятно върху синтеза на протеини. В едно проучване на последиците от дефицита от цинк при плъхове, са проучени нивата на свободните аминокиселини в урината, плазмата и екстракти от кожата. Цинковият недостиг неблагоприятно засяга синтеза на кожен протеин. При недостиг на цинк, допълнителен прием на цинк е довел до увеличаване на секрецията на хормона на растежа и IGF-I, и тестостерон и се повишили плазмения тестостерон и броя на сперматозоидите.
Магнезий
Приема на магнезий допринася за увеличаване на синтеза на протеин и силата. В друго проучване относно чувствителността към инсулин, се казва, че тя може да бъде подобрена ако се намали наднорменото тегло, се тренира редовно и ако има дефицит на магнезий, чрез намаляване на прекомерно телесно тегло, редовна физическа активност и евентуално, чрез коригиране на магнезиевия дефицит.
Калций
Калция позволява на съкратителните филаменти на мускулната клетка (актин и миозин) да контактуват и да произвеждат силата, която е необходима за движението. Когато нервните клетки инервират дадена мускулна клетка да се съкрати, калция се освобождава от саркоплазматичния ретикулум в регионите на съкратителните филаменти и така разрешава съкращаването. В едно проучване, калцият показал, че е ефективен в удължаването на времето до започване на умората в набраздената мускулатура.
Няколко проучвания показали, че калция играе важна роля в регулацията на телесното тегло и особено в метаболизма на мазнини (като е възможно да има ефект върху липолизата, оксидацията на мазнини, липогенезата, разхода на енергия и потискането на апетита) и поради това е полезна добавка за онези, които искат да намалят теглото си.
На пример едно от изследванията разгледало ефектите на калциевите добавки върху затлъстели възрастни, които били на диета. Те открил, че приема на високи дози калций в диетата (1200-1300мг/ден) имал по-голям ефект при загубата на мазнини в сравнени с по-ниски дози калций (400-500мг/ден).
Друго проучване публикувано през 2004, открило, че високия прием на калций, може да възпрепятства възстановяването на мазнините. Това проучване открило, че мишки подложени на нискокалорийна диета, загубили част от теглото си и с ограничен прием на калций възвърнали теглото си след 6 седмици.
Не така стояли нещата обаче, при мишките на диета богата на калций. При тези мишки се наблюдавало значително увеличена липолиза, намален синтез на мастни киселини и намалено възвръщане на мазнини.
Хром
Доказано е, че хромът е важен елемент, включен в обмяната на въглехидратите и мазнините. Тъй като нуждата от хром се увеличава при тренировки и модерните рафинирани храни са бедни на хром, може да се наложи приема на допълнителен хром от атлети и активни хора искащи да отслабнат или да подобрят физическия си тонус.
Не достатъчното количество хром в диетата е свързано с появата на диабет при възрастните и редица сърдечни заболявания, като приема на допълнително хром намалил рисковите фактори свързани с тези болести.
Един от най-лошите ефекти от затлъстяването е, че тялото ви се е адаптирало да превръща излишните калории в мазнини, особено ако това е в комбинация с висок въглеждратен прием. Част от проблема тук е инсулинът.
Проблема е, че когато натрупате повече телесни мазнини, тялото ви става по-резистентно към инсулина, така че вие се нуждаете от повече инсулин за същата работа от обикновеното. Това увеличение на инсулина намалява способността ви да използвате мазнините си за гориво и складира повече енергия по формата на мазнини.
Хрома спомага за увеличаване чувствителността ви към инсулин и по този начин засилва способността на тялото ви да изгаря мазнини за енергия и намалява образуването на мазнини. Заедно с тези ефекти, хромовия пиколинат има значителен ефект върху конституцията на тялото.
Въпреки че повечето диети едва покрива препоръчителния дневен прием на хром, за много хора това не е достатъчно, за да възстановят дневните си загуби, особено при тренировки.
Хром и CLA(конюгирана линоленова киселина)
Доказано е, че комбинацията на CLA и хром подсилва чувствителността към инсулин и подобряват конституцията на тялото още повече, когато се ползват заедно. Изследване проведено на скоро открило, че CLA приемана самостоятелно намалява теглото, количеството телесни мазнини и висцералните мазнини, като висцералните мазнини били още повече повлияни от комбинацията на Хром и CLA.
Калий
Калият е един от важните минерали. Повечето диети осигуряват достатъчно калий, атлетите може да имат повишена нужда от него поради загубата на електролити при потенето. Трябва да се има предвид, че е важно за атлетите да възстановят изгубените количества електролити, а особено важно е да се възстанови изгубения калий.
Дори и минимален калиев дефицит, може да доведе до умора и отпадналост, докато значителен дефицит може да доведе до сърдечни проблеми. Мускулната умора се проявява в намаляване на капацитета за складиране на сила и може да се проявява както в субмаксимални така и в максимални контракции.
Дисбаланси в количествата електролити в тялото имат голяма роля в мускулната умора. За жалост, изненадващо малко изследвания са проведени по въпроса за приема на допълнително калий и как това влияе на интензивността на тренировките и мускулната хипертрофия.
Изследвания на изолирани мускулни влакна на животни, показали, че калия може да има важна роля при намаляването на мускулната умора. KCl или кофеиново индуцирано освобождаване на Ca2+ от вътреклетъчните депа, доказано намалява умората като обръща дългосрочните интерференции при възбудо-сикратимото сдвояване.
Тъй като някои проучвания показват, че намален вътрешно/външен калиев градиент и акумулацията на външноклетчен К+ в неуморени мускулни фибри, причиняват намаляване на силата подобно на наблюдаваното намаляване наблюдавано по време на умора. Авторите заключили, че екзогенния калий не причинява акумулация на К+ на повърхността на сарколемата, която е достатъчно голяма, за да потисне образуването на сила по време на умора.
Доказано е, че дефицит на калий може да причини намаляване на GH I IGF-I и че възстановяването на калий възстановява нормалните им нива. Проблема се проявява при жлезите не при мускулите, тъй като при употребата на GHRH не се подобрили нивата в кръвния серум. Друго изследване пък доказало, че дефицита на калий инхибира синтеза на протеини.
Алфа Липоева Киселина
Алфа липоева киселина (ALA) има мощни антиоксидантни свойства, също така има способността да увеличава нивата на вътреклетъчната глутатион, както и способността да се рециклира други антиоксиданти като витамин С, витамин Е и глутатион. ALA и глутатион са показали, че имат значително въздействие при намаляване на токсичността живака в организма.
Алфа липоева киселина има значителни противовъзпалителни свойства и е установено, че инхибира IL-1, провъзпалителен цитокин и също инхибира синтеза на PGE2 чрез инхибиране на СОХ-2 активността.
Последният начин на действие, заедно с подобни ефекти от CLA, симулира антивъзпалителни ефекти на настоящото класа на NSAIDS. Също така EFA съдържа рибено масло със значителни количества DHA и ЕРА, за които също е доказано да има ефекти, подобни на антивъзпалителните лекарства.
Доказано е, че инхибира омрежването между протеини, процес, който допринася за процеса на стареене в тялото и особено в колагеновите тъкани като кожата. Алфа-липоевата киселина активира колаген регулиращ фактор, известен като AP-1, който включва ензими, които смилат повредения от гликиране колаген и по този начин правят кожата по-еластична и гладка.
Освен това има мощно антиоксидантно и противовъзпалително действие, ALA също има значителни анаболни ефекти, които произлизат от благоприятните му ефекти върху инсулиновата чувствителност и растежния хормон и IGF-I секрецията и всички фактори, участващи в поддръжката, ремонта и регенерирането на скелетната мускулатура.
Заключение
В общи линии антиоксидантите могат да намалят непродуктивно увреждане на клетките, подпомагат процеса на възстановяване, помагат за предотвратяване на нараняванията, намаляват умората, и играят важна роля за увеличаване на ефекта от тренировките и впоследствие подобряване на ефективността и структурата на тялото.
mrusanov.wordpress.com 